Бъдни вечер

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Първите сведения за празнуване на Рождество от християните датират от 4в.

Въпросът за реалната дата за раждането на Христос е спорна и няма взето еднозначно решение и до днес. В България Бъдни вечер се отбелязван на 24-ти декември, а Коледа на 25-ти от 1968г. насам. Преди това се е чествала на 7-ми януари, както се празнува и до сега от православните народи на Русия и Сърбия. Бъдни вечер е последния ден от коледните пости. Празника е посвете на дома, огнището, но и но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Коледна вечеря, Вечерня и Неядка.

Старата традиция гласи, че преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер стопанинът на къщата трябва да запали специален пън наречен бъдник. Той трябва да е от крушово, дъбово или буково дърво. В него се издълбава малка дупка в която се налива малко червено вино, тамян и зехтин за берекет. Запечатва се с пчелен восък. Така приготвен се нарича коледен бъдник, коледник или прекладник.  Отначало се разбърква огъня с него и се нарича:” Колкото искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом.” Поставя се тънкия край на дръвчето в огъня да стои там цяла нощ и да подържа огъня жив. Това е традиция датираща от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях още, когато се очаквало да се роди дете, бащата запалвал осветеното дърво , за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери.

След покръстването българите запазили този обичай, но вече палили миросаното дърво не в чест на боговете, като жертвоприношение, а в чест на раждането на Спасителя. По искрите на огъня се предрича каква ще е годината. Колкото повече са те толкова по-берекетна ще е тя. Пак по стара традиция трапезата се нарежда върху слама на земята  в югоизточния ъгъл под иконостаса.

Менюто на трапезата трябва задължително да е постно. Броят на ястията трябва да е нечетно число (7,9 или 12) и по повеля колкото повече са те толкова по-богата ще бъде идната година. Трапезата трябва да е отрупана с всичко което се произвежда в домакинството:  варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (ориз), ошаф, турции, лук, чесън, мед, орехи и вино. Други български традиционни ястия за трапезата за Бъдни Вечер са сарми, бобена салата, печен боб или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник.  Прави се пита в която се слага пара. Главата на семейството разчупва питата.  Според поверието на който се падне парата ще е щастлив през цялата година. В четирите края на стаята се слага по един орех, за да се осветят четирите краища на света. Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-стария мъж в домакинството прекладява всички стаи, за да изгони лошите духове и зли сили. На самата вечеря никой не трябва да става от масата, докато тя не приключи. Ако все пак се наложи да стане, то той трябва да върви приведен, за да не позволява на караконджолите да донесат глад в дома му. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.