Перперикон

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

В “Илиада” Омир разказва за митични тракийски царе, които водят битките си качени на златни колесници с огнени мечове във всяка ръка, които чисто физически повече се доближават до богове, отколкото до хора.

Макар че едва ли има хора, които да се смятат за наследници на траките в България, тази част от Омировите разкази винаги поражда нотка патриотизъм в душите ни и ни кара да се чувстваме горди, че имаме честта да сме географски наследници на това племе. Въпреки това Перперикон няма успеха на Троя, поне спрямо туризма. Като за начало ще ви се представи история на свещения в Западните Родопи град в няколко части. Да ги наречем “саги”, за да звучим като класици. Ще започнем с неговата история и значение за Античния свят. Защото смятаме, че това не е поредната реклама на Николай Овчаров и на втръсналия на много хора през последните години свещен град, а отдаване на почит към траките и тяхната култура.

47perpericon_kardjali.jpg Покойният археолог Бойко Георгиев първи забелязва града през седемдесетте годни на 20 век, но поради редица обстоятелства пълното му разработване става неосъществено. После идва ред на Николай Овчаров. Житейски дар на съдбата или самоуверен авантюризъм на археолога, няма значение. Изкачвайки се нагоре към самия Перперикон, вие чисто физически ще разберете защо това място е избрано за соларни култове на траките. Препоръчва се да предприемете пътешествие натам, когато времето е прохладно, а дори и дъждовно. Слънцето ви удря в гърба като нажежена плоча, а изкачвайки се усещате неговата свещена сила все повече и повече. Като се озовахме накрая на целта ни, отделните помещения на светилището ни изглеждаха като идеално композирани правоъгълни рамки, чиито граници започват да се преплитат разсеяте ли поглед.
Според историците местните хора са открили силата на скалата над Кърджали около петото хилядолетие преди новата ера. Пада се в каменно-медната епоха.

Тогава те не били запознати с подобен вид47drevni_perpercon.jpg строителство и са използвали пукнатините на скалата като естествен храм, в който са поставали своите фетиши, най-вече към слънцето и древни култ към Богинята-майка. Важно е да се знае, че след намесата на траките векове по-късно Перперикон не е просто свещено място изградено над скала, той става и връх в архитектурата на племето беси. Предполага се, че е техен град и светилище. От времето на кемнно-медната епоха са открити няколко обредни съда, както и мазилка, която е и първото свидетелство за окултуряване на мястото.
Така известният храм с кръгъл олтар на траките се датира някъде около първото хилядолетие преди Христа. Храмът представлява овална зала, която се извисява над три метра спрямо останалата част от помещението. Подът е изпълнен с шахти, в които са се помещавали обредните съдове и нужните елементи за всяко едно свещенодействие. Смята се, че той е построен от племето беси и е в чест на бог Дионис. Култът към Дионис е един от най-разпространените във вярванията на траките. Тяхната представа за Дионис не съвпада с гръцката, в която той е обожател на виното и разгулния живот, който по-късно вземат и римляните с Бакхус. Според Херодот,

доколкото може да му се вярва заради неоткритата Атлантида и това, че никога не е напускал Атина, на мястото тракийски жреци са извършвали гадания в определено време на годината. Именно тук минава кръвният баща на Октавиан Август, пред който жреците пророкуват, че ще стане първият император на Рим в една нова за империята епоха. Вярва се, че перпериконските гадатели предсказват завоеванията на Александър Македонски в Азия.
47castle_perperikon.jpgВсъщност името идва от византийската монета “перпера”, сечена от император Алекси Комнин в края на XI век. Но това е от времето, когато мястото вече е било християнизирано. С епохата на християнизация се свърза и една от най-пищните постройки – акрополът. Той се намира в най-горната част на двореца и се смята, че е построен от Никета Ремесиански, първият покръстител на бесите. В по-смелите теории се смята, че именно тогава се е извършил и уникален превод на Библията. Уникален, защото е на езика на бесите, а не на свещеното триезичие.
В нашата своеобразна поредица за светилището винаги ще изтъкваме на уникалната природна гледка, която се разкрива от Перперикон. И един съвет, не отивайте без гид или археолог, който може да забележи невидими за вас неща, защото екскурзията ви ще е като посещение на бели оформени скали.
{mospagebreak}
Няма разумен човек, който да смята, че християнството стъпва на която и да е земя ей така. То следва и доказва Дарвиновата теория, че оцелява най-приспособимият. Идва на една територия и се сблъсква с местни варварски вярвания и обичаи и единствената му алтернатива е да се пригоди към локалните характеристики или безславно да отстъпи. Оттук идват и разнообразията му, както в ритуалите, така и в светците и висшите сили, които го представляват пред хората. Това не е ставало безнасилствено, но християнството прояви една универсалност, която позволи на всички народи, поне първоначално, да намерят в негово лице заместител, или по-точно продължител, на основните си вярвания и култове.
Първият народ по нашите земи възприел новата общоевропейска религия са траките. За кратко време те стават ревностни пазители на християнската догматика и поддържат култа си жив, независимо от големите варварски атаки на Полуострова. По тази логика излиза въпросът, какво дава християнството на траките, че да могат те да го усвоят и пригодят към мирогледа си. Би било абсурдно да кажем, че новата религия не влиза в противоречие със соларния култ на траките и използването на огъня в голяма част от ритуалите. Това ги приближава много повече към84.jpg Зороастризма. Нелепо ще е и ако заявим, че с личността на Христос предшествениците ни са намерили асоциация с хероическите си вярвания за богочовеците, които са били медиатор между небесния и земния свят.

Култът към Богинята-майка също трябва да отпадне, дори и по чисто мачистки причини, защото новият християнски бог по презумпция е възприеман като мъж. Ние не сме изследователи с ранг, че да представяме мнението си за меродавно, ние сме четящи хора и като такива намираме сами за себе си логиката. Дали личността на Христос не намира продължение на дълговековен култ към Дионис. И двамата имат една много важна за целите Балкани характеристика – умиращото и възраждащото се божество. Всъщност Фрейзър, Мирча Илияде и Дюркем ни дават сведения, че това е най-разпространеното религиозно вярване в света. Кой е Дионис, какво представлява за траките той и оттам, защо Переперикон да е най-важното светилище на траките? Защо на негово място намираме после останки от християнски тракийски храмове?
841.jpgКакто вече казахме в първия ни материал за Перперикон, за траките Дионис не е онзи бог на виното, какъвто е за гърците или какъвто е Бакхус за римляните. Тук виното играе много важна роля при изпълнението на ритуалите. То е кръв преди всичко. Не каква да е кръв, а оплодителна. Свързва се със земята, с Богинята-майка, то е кръвта на самия Дионис. Лозовата клонка е един от най-важните атрибути на божеството. Обикновеният вярващ асоциира с нея вярванията си, нужна е, за да докаже на хората, дори и чисто материално, че висшата сила съществува. В Християнството кръвта се асоциира със самия Христос. Но да започнем по-отрано. За траките Дионис е човек роден от Богинята-майка, който бива разкъсан от завист, за да се роди наново, този път от жена. Тук приликата с Христос е още по-голяма. И при двамата имаме майка човек и при двамата имаме смърт и две различни форми на възкресение. Великден съвпада с времето на възраждане на младата природа или по-точно с времето когато траките определят празниците си около Дионис.

Празници, изразени, най-вече с грижата към новата реколта и вниманието към лозята. Днес намираме продължение на тези вярвания в кукерските игри.
Къде е мястото на Перперикон? Според археолози и геолози локализацията на свещения град е най-подходяща за развиване на най-силен култ към божеството. Именно тук Дионис намира своя дом. Погледнато отдалеч скалата наподобява на слонска глава, която наблюдава пристигащите към нея хора. Оттам се поставя отвор към слънцето, което в представите на траките също е олицетворение на Дионис. Оттам жреците могат да осъществят най-пряка връзка чрез свещеното си вино с божеството си. Перперикон е Каабата на траките. Няма по-добър избор на място, където вярващият да е толкова близо до Дионис. Ако след приемането на Християнството около V век култът към него е преминал наистина към вяра в Христос, можем спокойно да кажем, че Перперикон лесно става значим храмов комплекс на новата религия. Вярно, вече гадания с огън са неприложими, но градът става център на вярванията към умиращото и възраждащото се божество. Едни от най-разпространените ритуали на траките, независимо за кой период се отнасят те.

Има много археологически данни, които свидетелстват, че Перперикон става важен център на новата религия за Византийската империя. Самите траки възприемат много повече вярата към Христос, а не към баща му – Господ. За тях той е реалното доказателство, което може да ги накара да изпитат религиозен респект. Дионис отшумява, името му е сменено, но не умират голяма част от култовете свързани с него. Както казах, виждаме това най-вече с кукерските игри, които съчетават в себе си остатък от локалното разбиране на християнството и култът към Дионис, както тук, така и в Древна Гърция. Така Перперикон става медиатор на две религии. Той е нужният храмов комплекс, който възприема новото и запазва старото. Става продължител на традиция неотшумяла и до днес. Въпреки че една от най-важните му характеристики отпада (гадаенето с огън и вино), той се превръща в нужна и много важна спойка, която играе роля поколения напред. Особено за Родопите.