Идеи от природата

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Все повече бизнес-организации се опитват да станат „зелени“, предприемайки важни крачки в посока съхраняване на ресурсите на планетата.

Докато това се случва обаче, група от други бизнеси друга крачка напред в инициативите а'ла „назад към природата“. Те се учат как да проектират продуктите си от гледна точка на енергийната ефективност така, както ги проектира най-големият творец: майката природа. Така например инженерите са открили начин да поддържат построените сгради хладни по естествен път, без специални охладителни системи, като са изследвали и разбрали модела, по който се изграждат бабуните на термините. Химиците пък са открили самопочистваща се боя, която имитира уникалната структура (текстура) на листата на лотуса.

Всички учени, инженери и проектанти, лансиращи тази идея, наричат себе си „бионери“, а все по-популярната дейност, с която се занимават, се нарича „биомимикрия“, което буквално означава „да имитираш живота“. Благодарение на процъфтяващата практика различни компании подхождат към дизайна на своите продукти – и към устойчивото развитие – по нови начини и разбират, че не винаги е нужно да откриваш колелото наново.

Велкрото е може би най-популярният пример за биомимикрията. В началото на 40-те години швейцарският инженер Жорж де Местрал забелязал, че семенца от определени треви се закачват много успешно по панталоните му, докато се разхожда из поляните, благодарение на миниатюрни кукички, с които са покрити обвивките им. По този модел са изработени лепящите ленти, с които закопчаваме якета и маратонки днес, а схемата е приложена и за облеклата на космонавтите, излитащи на космически експедиции.

През 1997 Джей Харман основал своята фирма за инженеринг и продуктово проектиране PAX Scientific, след като бил открил радикално нов начин за проектиране на помпени системи. Вдъхновен от начина, по който водата изтича в канала сякаш по спирала, Харман създал „Лилията“ - 15-сантиметрово витло, което може да изтласка стотици литри вода за кратко време, захранвайки се с електроенергия колкото една електрическа крушка. На вид „Лилията“ наподобява цвета на Лилиум или Калия, поради което е изложен и в музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

Това е съвсем пресен пример. Екип проектанти на Mercedes-Benz посетил местен аквариум с акули, за да се опита да установи как хищните риби се движат толкова пъргаво във водата. Инженерите на Mercedes се вгледали в акулите и били учудени от това колко малко съпротивление има тялото на животното. Те създали модел на кола, базирана на формата на рибата, тествали я в тунел със струя въздух и установили, че колата наистина има много малко триене с въздуха.

Моделът става известен като дизеловият „бионичен Mercedes“, концептуална кола с разход 4,3 литра на 100 км., тоест 20% по-малък разход на гориво в сравнение с която и да е сравнима по параметри кола от серийно производство. При постоянна скорост от 90 km/h пък машината консумира само 2,8 литра на 100 км.

За компаниите, които се занимават с биомимикрия, това е важна стратегия за справяне с енергийните разходи. Вместо да се търсят нови източници на нефт, бионерите предлагат да се работи за това да се научим да използваме енергията, която имаме, разумно.

Имитирането на природата има и други предимства, най-вече когато сложни проектантски казуси измъчват съзнанието на инженерите. Биомимикрията е средство за решаване на задачи, смята Жанин Бениус, автор на книгата „Биомимикрия: иновация, вдъхновена от природата“ - четиво, дало началото на цялото течение. „Знаем, че тези схеми действат, защото иначе нямаше да съществуват“, казва Бениус.

Един от примерите, който Бениус посочва, е ре-дизайна на японския влак-стрела по подобие на птица. Оригиналната форма на влака предизвикала проблем: при влизане и излизане от тунелите се получавал трясък, подобен на свръхзвуковата вълна, който тормозел живеещите наблизо/ Инженерите, натоварени с решаването на проблема, се вдъхновили от едно шоу с птици, където забелязали, че синьото птиче наречено земеродно рибарче е перфектно „констриурано“ от природата така, че да преминава от една среда в друга (от въздух във вода) безпроблемно. Инженерите променили дизайна на влака по модел на земеродното рибарче, поставили допълнителни елементи към покрива подобно на крила и влакът станал тих. На всичкото отгоре се оказало, че след редизайна влакът станал 10% по-бърз и пестял 15% от електроенергията.