Съвременната наука познава над 350 000 вида растения. И този брой нараства, защото учените непрекъснато откриват нови растения. Но има учени, които изследват и вече познатите растения - моркови, лалета или бор. Понякога растенията се държат противно на всяка логика. И ние можем да научим много от тях.
- При дърветата има видове, които не понасят близостта на други дървета. Учените повече от век изучават феномена, който са нарекли "срамежлива корона". Той се състои в това, че клоните на някои растения, които растата на близо не се докосват. Ботаниците нямат единно мнение за причините. Сред дърветата, умеещи да "поддържат дистанция" е и обикновенния бор.
- Бялата черница изстрелва цветният си прашец със скорост 560 км./ч., което е почти половината от скоростта на звука. Черницата е рекордьор в това отношение.
- Отрязаните зелки в продължение на седмици се държат като живи - листата им реагират на светлината и изработват вещества за защита от насекоми.
- Някои растения са останали в историята, защото са станали обект на правен спор. Например, морковите, които ботанически са зеленчук, но от 2001 г. със специална директива на Европейския съюз, те се смятат за плод. Причината е, че Португалия изнася сладко от моркови, а законите в Еврозоната позволяват производството на сладка и мармелади само от плодове. Така в компанията плодовете попадат заедно краставицата, тиквата и джинджифилът. Противоположна е ситуацията с домата - ботанически той е плод, но сме свикнали да го приемаме за заленчук. Причината е, че през 19 в. Върховният съд на САЩ със закон го обявява за зеленчук, защото търговците отказвали да плащат мито за него.
- Каксисът е забранен за отглеждане в някои щати на Америка. Преди е бил забранен на цялата територия на САЩ. Причината е, че той се напарада от един вредител, който напада и борът. Лесопреработвателите в САЩ предложили забраната за отглеждането му с цел опазване на тяхната индустрия. Забранено е отглеждането само на черния касис.
- На остров Шпицберген се намира хранилище, наречено Ноев ковчег за семена. На дълбочина 120 м. е създаден бункер, който може да побере 4,5 милиона образци. Всяка страна пази там своя колекция от посадъчен материал. В случай на катастрофа или някакво бедствие, човечеството ще може да възстанови привичните растения. З първи път хранилището е било използвано с такава цел заради войната в Сирия: близкоизточните учени помолили да бъдат върнати част от запасите за да продължат да създават треви за засушливите райони.
- Обичаният от всички днес картоф трудно завоюва европейската сцена. Внесен от Америка, първоначално в Англия, той бавно си пробива път на изток. Французите започват да го отглеждат едва когато френската кралица Мария-Антоанета поставила букетче от картофени цветове върху своята фризура. На другия ден всички придворни дами последвали примера й и така картофът се прихванал във Франция. В Германия дори се наложило кралят да поставя стражи, които да пазят нивите. Едва когато един селянин запалил нивата си, разпространението на картофа в Прусия наистина започнало - селяните харесали вкуса на печените картофи. А в Русия опитът да се въведе отглеждането на картофи довел до бунтове - наричали картофа "дяволски яйца" и "дяволски плод".
- Манията по лалетата обзема Холандия през 17 в. Луковици на редки сортове се разменяли за къщи, семейства градинари стремително забогатявали и се разорявали, търговци и купувачи стигали до престъпления. Търсенето на лалета било толкова голямо, че люковиците за следващия сезон били разпродавани предварително.
