В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. На Велики четвъртък първото яйце, което снася кокошката се боядисва в червено. Боядисването с червена боя не е случайно, тъй като този цвят е символ на живота и на кръвта, а кръвта е живот. Червения цвят един от най тачените от българите. Не е случайно той се среща в българската шевица и амулети. Поради тази причина в миналото всички яйца са били оцветявани в червено. Има различни легенди относно възникването на тази традиция. Една от тях е, че когато разпънали Христос на кръста, една кокошка дошла и снесла под него яйце. Стичайки се върху яйцето, кръвта му го обагрила в червено. Затова и първото яйце се боядисва в червено, натърква се по бузите или чертае кръст по челата на децата за здраве и се заравя в нивата за плодородие. Останалите яйца се боядисват в различни цветове и се рисуват. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият – кръста, зеленият – Христовите ученици, а жълтият – самият Бог. Освен боите се използват и други техники на украсяването. В миналото нашите баби са ползвали пчелен восък за тяхната украса. В някои райони на страната и до днес се използват различни растения. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено — с коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. Най-често обаче се използват листата на здравеца. Самото име на това растение говори защо българите го използват така често. То е свързано със здравето, затова присъства във всички наши обичаи и обреди без траурните. С първото боядисано яйце домакинята обикновено това е най-възрастната жена в семейството отърква с него лицето и челото на децата. След като се боядисат всички яйца едно от тях се слага на мястото на старото. То ще стои там една година – до следващия Велик Четвъртък. Когато се подмени старото е яйце с новото, тогава бабата го взема и започва да гадае по него.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца отмагданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (пиливан), ще е най-здрав през годината.
Като народ наследник на древни култури сме възприели този символ и той става един от основните символи в българската празнична великденска обрядност.
Обредни хлябове
В България по традиция козунаците се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък и др. Една от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод — той може да изтрае цели 6 месеца.
Този обреден хляб, както и великденските яйца се ядат вече на самия празник Великден. Яйцата се носят в църквата и след като настъпи Възкресението миряните започват да се борят с тях. На когото яйцето излезе здраво той е победител.
Седмицата след Великден се нарича Светла неделя. В края на тази седмица е тъй наречената Томина неделя или Малък Великден. На него ден се носят яйца и козунак на починалите близки. Те се оставят на гробовете за да не са гладни мъртвите .
В продължение на 40 след Възкресение Христово православните християни се поздравяват с поздрава "Христос Възкресе ", на който се отговаря "Во истина възкресе ".
Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.
Великден е един от големите пролетни празници, който става повод се събира цялото семейството. На този ден празнуват Велико и Велика, Величко и Величка.
Весели празници!